Ватиканска банка, Банка Ватикана е неофициално име на Istituto per le Opere di Religione (IOR) или Институт за религиозни дейности, централната банка на Римокатолическата църква разположена във Ватикана.
„Институтът за религиозни дейности“ (Банка Ватикана) е основан през 1942 г. от папа Пий XII. Банката се ръководи от професионална банка СЕО, която докладва директно на комитет от кардинали и като най-висша инстанция — на папата, единствената папска институция неинспектирана от Префектурата по икономика на Светия престол.
Настоящият председател на банката е Анджело Калоя (Angelo Caloia).
История
Банка Ватикана се развива в официална организация през 19 век от системата за Църковни финанси, позната като Peter's Pence.
Банка Ватикана преминава през 3 периода на значителна промяна: след 1870 г. с разпадането на Папските държави; през 1929 г. с Латеранските договори установяващи независимия град Ватикана; и последващите катаклизми на Втората световна война. Когато се пише Латеранският договор, една от неговите клаузи предифинира каноническия грях на лихварството, да не означава печалба от заемане на пари, а просто “прекомерно” облагодетелстване. Това дава възможност на Банка Ватикана да стане истинска банка с всички предвидени облаги.
