В областта на физиката класическата механика е един от основните подраздели на механиката. Други подраздели са небесна механика, квантова механика и релативистка механика. Класическата механика съдържа набор от закони, които описват движението на телата под въздействието на сили. Изследването на движението на различни тела започва още от древността, затова класическата механика е една от най-старите, най-добре проучени и обемни по съдържание теми в науката и технологията. Терминът класическата механика е въведен в началото на 20 век, за да опише частта от физиката, започната с формулирането на математическите методи на диференциалното и интегрално смятане, чиито основоположници са Исак Нютон и Готфрид Лайбниц и много други учени и философи от 17 век. Тя се опира на по-ранните астрономически теории на Йоханес Кеплер, който от своя страна използва точните наблюдения на Тихо Брахе и проучванията на законите за движение на Галилео Галилей. Названието я разграничава от новите теории – квантовата механика и теорията на относителността. В днешно време много от модерните технологии се основават на принципите на квантовата механика.
Класическата механика описва движението на макроскопични и астронимически обекти, като например космически кораби, планети, звезди и галактики. Някои раздели описват закони, свързани с газове, течности или твърди тела.
