Пясъкът е неспоена седиментна скала, получена в резултат на естествения процес на разрушаване на скалите (изветряне) и последващото преотлагане на разрушения материал. Цветът на пясъка варира според състава, като най-разпространеният е жълт, но се среща бял когато кварцът преобладава (White Sands, Ню Мексико, САЩ) и черен, когато е обогатен с магнетит (като този в Бургас). Пясъкът може да се пренася чрез въздуха и чрез водата. Вятърът е причината за формирането на дюните, а също така за пясъчните бури.
Състав
Най-често континенталният пясък и нетропическият крайбрежен пясък се състоят от силициев диоксид, често под формата на кварц, но към него може да има различни примеси, в зависимост от скалните породи в региона, от който се добива.
Съгласно БДС EN 12620/НА:2008 едрината на зърната пясъка, който може да се използва за обикновен бетон, е по-малка от 4 mm, а според БДС EN 12620 (където става дума за дребен добавъчен материал) – между 0,063 и 4 mm. Зърната с размери под споменатите по-горе се състоят от прах (частици между 0,005 и 0,063 mm) и глина (под 0,005 mm). В случаите, когато заедно се намират частици с различни размери, пясъкът се нарича несортиран. Когато частиците са с почти еднакви размери, тогава пясъкът е сортиран (често той се „самосортира“ след дълъг транспорт). Когато пясъкът е получен чрез изкуствено натрошаване на по-едри скални късове, той се нарича трошен пясък.
