Попмузиката, или само поп, е жанр в музиката, който обикновено има танцувален характер, опростена мелодия и повтарящи се дялове, ако структурата на песента е двуделна или куплетна. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове. В България и СССР в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада“ или „естрадна музика“, но и двата термина са неправилни.
След Втората световна война в попмузиката на Европа навлиза така наречената „италианска инвазия“, особено с появата на фестивала в Санремо през 1951 г., който е първият в света фестивал за попмузика, оцелял и до днес. Италианската попмузика от този период, наричана в Италия „музика леджера“, от 50-те, 60-те и 70-те и 80-те години на ХХ век оказва сериозно влияние върху развитието на световната попмузика, в това число и на българската.
Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от млади хора.
