Олтар е термин в сакралната (църковна) архитектура.
Олтар се нарича накратко църковното пространство в християнските храмове, което в православните е малко или повече възвишено и отделено с иконостас, на Запад от ранно време със стъпала, прегради и др. В центъра на олтарното пространство се намира действителният олтар, по-точно светата трапеза, жертвенникът, Божият престол. В християнската традиция трапезата служи за извършване на безкръвната жертва (евхаристията с хляба и виното – кръвта и тялото Христови, завещани от Христос). Даровете са свещени, не самата трапеза, както са обяснявали християните на езичниците, обвиняващи ги, че се покланят на олтари. В старогръцкия език τραπεζα (трапеза) има смисъл на съкровищница. При християните трапеза означава антиминс или олтар, който до 4 век представлява подвижна маса. Свещената трапеза, заемаща центъра на олтара, се превръща по-късно в неподвижна и става свещен предмет. Едно от свещенодействията на епископа е освещаването на жертвеника, което е само негово право (Картагенски събор, правило 6).
В историята на религиите олтарите жертвеници са свързани с жертвоприношения.
