монах онлайн пъзели

Отшелничество, анахоретство – аскетическо отречение поради различни убеждения от цивилния живот с максимално ограничение от външни връзки и усамотен живот в пустинни места.

Отшелничеството като спорадично явление е съществувало в религиите на Индия, Китай, Япония и други страни от Изтока (юдаизъм, ислям, будизъм, даоизъм и др.). В разни периоди са съществували следните типове нехристиянски монашески начини на живот: отшелници на Серапис в Египет; аскети-будисти; есеи, живели подобно на монасите при Червено море примерно 150 пр.н.е.; юдейските аскети, наричани терапевти, живели недалеч от Александрия; гностици неоплатоници; аскети-привърженици на бога Митра.

В християнството, както и в другите религии, отшелничеството е разпространена форма на метод за самоусъвършенстване и досег с бога. Свои предшественици първите християнски отшелници считали пророк Илия и Йоан Кръстител. Първообраз на християнското отшелничество също служило 40-дневното уединение на Иисус Христос в пустинята, упоменато в Евангелията.

В християнския свят думата „отшелник“ е еднозначна с „анахорет“, въпреки че в началото тези две понятия се свързвали с мястото на обитаване на отшелника – анахоретът използва килия в храм или в близост до човешко поселение, а отшелникът-пустинник се усамотявал далеч от цивилизацията. Отшелничеството в християнството е известно от III век и било свързано както с преследваните първохристияни от страна на римските императори, така и с християнската идея за греховност на света и спасителният отказ от неговите съблазни. Пръв от известните християнски отшелници (анахорети) бил Павел от Тива, който отишъл в пустинята за да се спаси от преследванията на християните от страна на император Деций Траян.

Пример за пустиножителство е животът на Антоний Египетски, избрал уединение на 19-годишна възраст и починал през 356 г.