Думата монарх е от гръцки произход и означава човек, който сам управлява държавата. Античните автори противопоставят монархията на аристокрацията (държавата се управлява от елитарна група) и демокрацията (в управлението участват всички в държавата). И при трите форми обаче, според античните автори, държавата трябвало да се управлява в интерес на всички; в противен случай монархията се изражда в тирания, аристокрацията в олигархия и демокрацията в охлокрация (власт на тълпите).
В по-късно време под монарх се разбира държавният глава и суверен. След буржоазните революции за суверен се провъзгласява народът, а значението на понятието „монарх“ се свежда до държавен глава, който управлява пожизнено и получава поста си по наследство. В последния случай понятието „монарх“ противостои на „Председател на Републиката“, чиято длъжност е изборна, ограничена със срок и брой мандати, в продължение на които може да бъде заемана.
Кои владетели се смятат за монарси в наши дни е отчасти въпрос на традиция, така че за това няма твърди и бързи правила. Все монарсите имат определени общоприети, но не универсални, характеристики:
Повечето монарси са такива за цял живот, докато за повечето останали владетели това не е така. Те обикновено са отгледани в кралско семейство, където се обучават да очакват и да се подчиняват на тази „длъжност“. Един монарх може да избере да си подаде оставката чрез абдикиране, въпреки че това е рядка и драматична практика.Изключения тук са френският копринц на Андора, който не се назначава доживотно (той е всъщност френския президент, избран за период от 5 години от френския народ), но все още се смята за монарх поради използването на традиционната монархическа титла.
