Според Закона за културното наследство от 2009 г. културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
Културно наследство са:
наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
исторически обекти и комплекси;
архитектурни обекти и комплекси;
етнографски обекти и комплекси;
образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
индустриално наследство;
произведения на изящни и приложни изкуства;
народни занаяти;
документално наследство;
аудио-визуално наследство;
устна традиция и език;
книжовни и литературни ценности;
обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
музика, песни и танци;
народна медицина;
кулинарни и еноложки традиции;
народни игри и спортове.
защо трябва да опазваме културното и историческо наследство
Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация. Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.
Културното наследство е обект на регулация и защита на национално и международно ниво. Основните регулаторни актове са:
Закон за културното наследство на Р България от 2009 г.
Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 (т.нар. Хагска конвенция)
Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета в Париж на 14 ноември 1970 г.
