Коминът представлява техническа структура за извеждане в атмосферата на горещи газове и дим от печки, фурни, камини и бойлери и други горивни инсталации. Комините намират приложение при сгради, кораби и парни локомотиви.
Начин на функциониране
Нормалната работа на комина се базира на т.нар. „коминен ефект“. Той осигурява подемна сила за извеждане на изгорелите газове поради по-лекия газов стълб в комина спрямо околния въздух. Височината и светлото сечение на комина трябва да бъдат съобразени с количеството на извежданите газове и конструктивните параметри на горивното съоръжение. Има формули за изчисляване на параметрите височина и светло сечение при различни горивни камери и сгради. За доброто функциониране трябва вътрешната му стена да бъде гладко измазана и почистена, стените да са плътни, да няма пукнатини и чупки, да не е на външна стена (за да не се охлажда). При жилищни сгради комините трябва да надвишават най-високото бѝло на покрива с най-малко 0,50 до 1,00 m.
За да функционира коминът правилно и да няма връщане на изгорели газове в жилищното помещение, е необходимо да се осигури достатъчно приток на свеж въздух в жилищното помещение, за да се компенсира количеството, което е изведено навън през комина.
