Кануто е леко плавателно средство, използвано от коренните жители на Северна и Южна Америка. Понякога се употребява и за леките лодки на някои от полинезийските народи. Една от характерните му черти е почти пълната липса на разлики между носа и кърмата.
Коренното население на Северна Америка изработват лодките си от дървено скеле облечено с кожа или дървено скеле облечено с много тънки летвички и опушени със смола. В Южна Америка изработват канутата си от дънера на единично дърво, което се издълбава много внимателно, като обгарят дънера и след това го остъргват. Кануто може да бъде едноместно, двуместно или с повече места. Понякога е снабдено с ветрила и/или балансираща греда/и отстрани.
Обикновено се задвижва с единични весла, като веслото се държи с две ръце и гребящия е с лице по посока на движението. При гребане се стои в различни части на кануто в седнало положение, на едно или две колена в зависимост от кануто и стила на управление.
Дисциплината „Кану“ е официално признат олимпийски спорт.
