Зъбите (на латински: dens, мн. ч. dentes) са многобройни костоподобни образувания в устната кухина, които служат за разкъсване на храната и първичната ѝ механична обработка. При животните служат и като оръжие за защита и нападение. Участват в образуването на звуците от речта.
Постоянните зъби при човека са 32 бр., а временните млечни – 20 бр.
Зъбите се разполагат в два реда – горна зъбна редица (по латералния ръб на двете горночелюстни и резцови кости) и долна зъбна редица (по дорзалния ръб на долната челюст).
При бозайниците има четири основни вида зъби, в зависимост от тяхната преобладаваща функция:
резци (на латински: dentes incisivi) – служат за захапване и отрязване/откъсване на хапката;
кучешки (на латински: dentes canini) – забиват се в хапката при нейното захващане и служат за задържане, докато тя бъде откъсната. Кучешките зъби са най-добре развити и функционално натоварени при хищниците. При тревопасните животни кучешките зъби липсват или изникват само при мъжкарите.
предкътници (на латински: dentes premolares) – служат за механично раздробяване на хапката.
кътници (на латински: dentes molares) служат за механично раздробяване на хапката.
мъдреци – последните четири кътника при човека се наричат така, защото изникват при завършването на физическото му развитие.Зъбите са билатерално симетрични органи – броят и местоположението на различните видове зъби от лявата страна на всяка зъбна редица съответства на броя и местоположението на зъбите от дясната страна.
По време на ембрионалното развитие на бозайниците и след раждането им изникват т. нар. млечни или временни зъби – на латински: dentes temporales. В периода между 6 – 7 и 12 – 13 годишна възраст временното съзъбие се замества с постоянно. След 16 – 18 годишна възраст започва пробивът на мъдреците.
