Епископът (от гръцки – επίσκοπος, буквално „надзорник“) е висше християнско духовно лице.Епископският сан е най-висшият от трите в църковната йерархия. Епископът осъществява основното духовно и административно ръководство на своята епархия, която се състои от енории (от няколко до десетки). В традицията на християнството епископите се възприемат като преки наследници на апостолите, т.е. те са наследили по приемственост духовната си власт от тях.
Епископът е висш духовен водач в рамките на своя диоцез. Той няма право пряко да се меси в делата на другите епархии. Дори няма право да пребивава на територията на друга епархия без изричното съгласие на нейния титуляр.
Първите епископи са ръкополагани от апостолите като техни наместници. В исторически план отговорностите, правата и ролята на епископа остава почти непроменени. Претърпяват промяна по-скоро правилата за избор и ръкополагане на епископ, въведени са и някои ограничения – в първите векове на християнството например, са съществували т.нар.
