Дядо се нарича всеки баща на нечии родители. Мъж става дядо, когато има внуци. Бабите и дядовците са членове на семейството и са съществена част от понятието „голямо семейство“ (надхвърлящо традиционната единица родители с деца). Дядовците са роднини от второ коляно и споделят 25% от генетичния материал.
Всеки сексуално възпроизвеждащ се жив организъм, който не е генетична химера (организъм, съставена от клетки с различни генотипове), има максимум двама генетични дядовци (един по майчина и един по бащина линия), четири генетични прадядовци, осем генетични прапрадядовци и т.н.
В случаите, когато родителите не желаят или не могат да осигурят адекватна грижа за децата си (например смърт на родителите, финансови трудности, брачни проблеми), баби и дядовци често поемат ролята на настойници. Дори когато това не е наложително, и по-специално в традиционните култури, бабите и дядовците често имат пряка и ясна роля по отношение на отглеждането, грижите и възпитанието на децата. 62% от бабите и дядовците признават финансово да помагат на семействата си.
Когато мъж или жена сменят своя брачен партньор, тогава децата им от предходен брак влизат в нови социални връзки, при които „наследяват“ нови баби и дядовци, макар да нямат генетична връзка с тях.
„Ден на бабите и дядовците“ в Бразилия, Испания и Португалия се чества на 26 юли – датата, на която е възпоменанието на света Анна и свети Йоаким, родителите на Богородицата и баба и дядо на Исус Христос. Света Анна и свети Йоаким са покровители на бабите и дядовците.
