Във физическата география дюна се нарича пясъчен хълм, създаден от ветрови процеси. Дюните са характерни най-вече за райони с пустинни условия (особено за пустинята Сахара) и за крайбрежните области (в близост до плажове). Срещат се в различни форми и размери и могат да образуват цели системи. Думата произхожда от средновековния нидерландски език (dūne), след което преминава във френския и в останалите езици.
Образуване
В районите със сух климат липсата на растителност оставя скалите подложени на активната разрушителна дейност на вятъра – абразия, ерозия и други процеси. За разлика от други условия в този случай скалите се превръщат в дребни частици (пясък), които вятърът може свободно да транспортира и натрупва. Те се състоят най-често от кварц, калциев карбонат, гипс и глина и се наричат акумулационен еоличен материал. Вятърът ги оставя на земята по две основни причини – отслабване и спиране или среща с препятствие.
Въздействието на вятъра придава на дюните асиметричен вид – полегати от подветрената страна, стръмни от наветрената. Най-често подветреният край е с наклонмежду 8 и 20°, а наветреният – от 32 до 40°.
