Далматинският е изчезнал романски език, който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на Хърватия и на юг до Котор в Черна гора.
Говорещите далматински са живели в крайбрежните градове и села: (Зара, Трау̀, Спалато, Рагуза и Катаро), като всеки от тези градове е имал свой собствен диалект, а също и на островите Велия, Черсо и Арбе.
Забележете че, „далматински“ днес се често се нарича чакавският диалект на хърватския език, който се говори в Далмация и съдържа много думи, заети от италиански, както и някои от немски и турски. Този диалект и първоначалният далматински език обаче не са свързани, и не трябва да се бъркат. Далматинският е близък до истрийския, който е различен от истрорумънския.
Диалекти
Почти всеки град по далматинското крайбрежие развива свой собствен диалект, но повечето от тях изчезват преди да бъдат описани, така че единствената информация за тях са някои думи, запазили се в местните хърватски диалекти.
Най-важните диалекти, за които има информация, са:
Велиотски – северен диалект, говорен на остров Велия (Крък)
Зарински – диалектът, говорен в Зара (Задар)Първите два са най-добре познати и изглежда, че са били разделени в продължение на повече от 500 години. Заринският диалект изчезва заради силното венецианско влияние, а другите диалекти заради асимилация от говорещите славянски езици.
Рагузки
Рагузкият е южният диалект и наименованието му идва от италианското име на Дубровник, Рагуза. Знаем за него от две писма от 1325 и 1397 година (и от други средновековни текстове), но те показват един език, силно повлиян от венецианския, а не чист далматински.
