Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американският биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“.
Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Николай Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния – хиповитаминоза и авитаминоза, прекомерният прием (главно на А и D) – до хипервитаминоза. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.
