Бетонът е композитен строителен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък, едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл), а в някои случаи химични и/или минерални добавки. Преди втвърдяването си материалът се нарича бетонова смес.
Поради сравнително ниската си якост на опън, в строителните конструкции бетонът често се използва в комбинация със стоманена прътова армировка, образувайки стоманобетон. В някои специфични приложения (главно настилки) се използва армиране със стоманени или полимерни фибри (дисперсно армиран бетон). Неармиран бетон се използва предимно за относително масивни и/или слабо натоварени елементи – фундаменти, гравитационни подпорни стени, язовирни стени.
Изходни материали
Свързващо вещество
Свързващо вещество (портландцимент) – класификацията и техническите изисквания към портландцимента са разгледани в БДС EN 197 – 1. В зависимост от якостта на натиск циментите се разделят на класове – 32.5, 42.5, и 52.5, като числото показва якостта на натиск на цимента на възраст 28 дни, определена по БДС EN 196 – 1. Според темповете на нарастване на якостта на натиск на портландцимента се различават два типа цименти – нормално втвърдяващи – означават се с „N“ и бързо втвърдяващи – с „R“. В зависимост от състава им различаваме чисти клинкерни цименти, означават се с CEM I, и цименти с минерални добавки CEM II (А или В). При CEM I съдържанието на портландциментов клинкер в състава на цимента е не по-малко от 95%, при CEM II A – от 80 до 95 %, а при CEM II B – от 65 до 80%.