Животът е толкова кратък и губим толкова много време да се тревожим, да се оплакваме и да се сравняваме с другите. Чакаме нещо по-голямо, по-добро, по-зрелищно, вместо да се фокусираме върху това колко красив е животът. Колко приятни изненади преживяваме всеки ден. Чудеса, които всички приемаме за даденост. И все пак щастието се намира навсякъде. Под всеки камък, до всяко дърво и във всеки вид на земята или небето. Ако просто спрем за момент, гледаме и слушаме, ще видим много повече. Природата не е безмила, ние хората сме глухи за нейния нежен глас. Всеки следващ ден имаме възможността внимателно да наблюдаваме света и да научим много за себе си и за другите. Всеки ден можем да разбираме още по-дълбоко кои сме, да вярваме в себе си още повече и да усещаме с цялото си сърце колко голяма помощ ни идва от Майката Земя и от цялата Вселена.. Нека се насладим на енергията на живота, от която има толкова много в природата по това време на годината. Нека вдишаме силата му и да ни води. Нека се научим да го усещаме и да му вярваме. Нека вярваме, че ни води там, където трябва да отидем. Нека се почувстваме част от природата и като природата да спрем да гледаме напред. Нека живеем сега, наслаждавайки се на това, което е. Нека не мислим за смъртта, защото има само живот в много нива на енергия и в безкрайни форми. А смъртта е само преход от един живот към друг. Природата непрекъснато се възражда
