Пеперудата на юг беше бяла като... Не знам каква дума да го сложа. В пустинята, на стена с толкова бял варовик, че, може би, цокъл за паметник на вашето вездесъщост, в букети от жълти и лилави цветя със сръбското име (меко движени от вятъра) „шебой-вихойле“, дълъг гущер изтъка зеленото си и изчезна в яркостта.... И след известно време - сякаш това беше просто знак, че денят е преминал - пеперудата, не знам, се появи или изчезна на вятъра... Нищо не присъства на бяло. Първо най-важното. Но точно сега, когато... точно преди този момент погледнах, зелено цвете от агава със стъблото си нагоре на свода на стълба изстреля жълтеникаво изображение като скок и виждам как той обясни какво е след вятъра: -------------------------------------- с последния ви неотворен ред.