Мъглявината представлява междузвезден облак от прах, газ и плазма. Тя може да се види благодарение на излъчваните или поглъщани от нея вълни и частици, което я отличава от околната междузвездна среда.
История
Първоначално мъглявина са наричани всички светещи обширни дифузни неподвижни астрономически обекти, включително звездни купове и галактики, за които е ясно, че не са звезди. Например галактиката Андромеда е наричана мъглявината Андромеда преди Едуин Хъбъл да открие галактиките през 1924 г.
През 1787 г. французинът Шарл Месие (Charles Messier), който изучава кометите, съставя списък на всички неподвижни дифузни обекти, приличащи на комети. В този списък са включени както истински мъглявини, така и галактики (например М31 – галактиката Андромеда, М13 – съзвездието Херкулес).
С развитието на астрономията и усъвършенстването на телескопите, понятието мъглявина става все по-точно определено. Някои „мъглявини“ се оказват звездни купове, открити са тъмните (поглъщащи) мъглявини. През 20-те години на XX век Кнут Лундмарк, а после и Едуин Хъбъл, успяват да видят звездите по периферията на някои „мъглявини“ и оттам разбират, че това са много по-големи обекти, отколкото се е предполагало, следователно са галактики извън нашата Млечен път.
