Компютърният хардуер (в миналото известен в България повече като компютърна апаратна част или компютърно апаратно осигуряване) е хардуерът при компютрите, т.е. съвкупността от всички физически компоненти на компютъра, както и от всички периферни устройства като монитор, мишка, принтер, клавиатура и др.
Най-общо хардуерът обхваща всички компютри на дадено място, било то настолни, мобилни или сървърни машини. Състои се от няколко основни компонента, които съставляват всеки един компютър: централен процесор, дънна платка, оперативна памет. Към тях се добавят входно-изходни устройства, които преди години са били в един вид – например четец на перфокарти, телетип и принтер – а днес най-често са клавиатура, мишка и монитор, както и всевъзможни други устройства, които разширяват функционалността на компютъра: скенери, принтери, акустични системи, джойстик, графичен таблет, модем и др.
Архитектура на фон Нойман
Основата на всички модерни компютри е архитектурата на фон Нойман, описана подробно през 1945 година на хартия от унгарския математик Джон фон Нойман. Той описва архитектурата на електронен цифров компютър с подразделения от централен процесор, следван от аритметично логическо устройство и процесорни регистри, контролер, съдържащ регистър с инструкции, и програмен брояч, памет в която да бъдат запаметени данните и инструкциите, външно съхранявани данни и входно-изходни механизми. Значението на термина се е развило до „програмируем компютър“, в които изпълняването на инструкция и операция с данни не могат да се появят по едно и също време, защото делят една и съща шина. Това се нарича фон Нойман „bottleneck“ и често ограничава производителността на системата.
Различни системи
Има няколко различни видове компютърни системи в употреба.
