Кла̀денецът е хидротехническо съоръжение, позволяващо достъп до подземни води. Като синоним се изпозва още архаичното буна̀р, от място където водата се вдига (ср. буна, бунт) или метонимично геран - от устройство улесняващо ваденето на водата, което популярната етимология свързва с новогръцката дума за жерав или чапла (γέρανος).
Кладенчовата вода обикновено съдържа повече минерали, отколкото речната и понякога изисква пречистване или преваряване преди да може да се използва за консумация. Кладенците могат значително да се различават по своята дълбочина, количество и качество на водата, съответно на тяхното предназначение - питейни нужди или напояване.
За изтегляне на водата до повърхността на земята може да се използва електрическа или механична помпа, или както в миналото – с впрегатни животни или на ръка с ведро, окачено на верига, спускано и изкачвано чрез макара или лост.
Видове кладенци
В зависимост от размера на отвора и необходимата техника на изграждането им, според съвременната номенклатура кладенците могат да бъдат :
шахтови – при повече от 80 – 100 см в диаметър – провеждат се изкопни работи, изкопът е укрепен със зидария или с бетонни пръстени.
сондажни (тръбни) – при 10 – 40 см в диаметър – под земната повърхност е прокаран сондаж и са спуснати метални, PVC, етернитови или друг вид тръби.
набивни – изградени чрез набиване в земята на тръба с малък диаметър.
Правна рамка
Според българския Закон за водите, за изграждането на кладенец за индивидуално ползване на подземни води не е необходимо разрешително, а само регистрация на кладенеца, и ползването на вода до 10 куб.м.
