Конкистадор (на испански: conquistador [koŋ.kis.t̪a'ð̞oɾ] – завоевател) е термин използван за войниците, изследователите и пътешествениците, които между 15 и 17 век привеждат голяма част от Америка и островите в Тихия океан под испанско колониално управление. Началото на колонизацията на „Новия свят“ е поставено през 1492 от Христофор Колумб с установяването на укрепено селище на острова на днешната държава Куба.
Известни конкистадори
Ернан Кортес (Мексико, 1518 – 1522, Хондурас, 1524, Баха Калифорния, 1532 – 1536) – заедно с местни индиански съюзници побеждава империята на ацтеките на територията на днешно Мексико.
Франсиско Писаро (Перу, 1509 – 1535) – побеждава империята на Инките на територията на днешно Перу.
Диего де Алмагро (Перу, 1524 – 1535, Чили, 1535 – 1537) – участва заедно с Писаро в завоюването на Перу.
Ернандо де Лерма (1541-неизв.), основал през 1582 г. аржентинския град Салта.
Противници
Повечето конкистадори се отнасят жестоко към местното население в районите, които посещават и завладяват. Индианците биват убивани, поробвани и изнасилвани от испанските завоеватели. Някои испанци, като известния свещеник Бартоломе де лас Касас, защитават коренното население от злоупотребите на конкистадорите.
