Университет (от латински: universitas – цяло) е организация за висше (или средно в миналото) образование и научни изследвания, която предоставя образователни и научни степени в различни научни области, като обикновено осигурява бакалавърска степен и следдипломно обучение.
Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“.
Понятие
В днешно време по степен на образование университетът е висше училище, съставено от основни учебни звена (факултети) и техни подразделения (катедри), със спомагателни учебни и научноизследователски звена (институти, департаменти и др.) от различни клонове на науката. Ръководи се от ректор (или президент), в който преподавателите (хабилитирани – професори и доценти, и нехабилитирани – техните асистенти) обучават чрез лекции, семинари и изследователска работа студентите по различни академични дисциплини – фундаментални (водещи началото си от средновековното богословие и каноничното право; от средновековната медицина и фармация и от средновековните седем свободни изкуства – граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и теория на музиката) и специални.
В Западна и Централна Европа университетите възникват през Средновековието като католически средни или висши училища под властта на папата (най-напред в Болоня, Париж и Оксфорд), появили се вследствие от развитието на катедралните, манастирските и частните средновековни училища.
Първият европейски университет е Магнаурската школа в Константинопол (от 849). За първи съвременен университет в България се счита Софийският университет „Свети Климент Охридски“ в София, основан през 1888 г. и прераснал в университет през 1904 г.
