OSI моделът предоставя обща рамка, която производителите и разпространителите да следват при проектиране на хардуера, операционните системи и протоколите, като дефинира стандартните спецификации за комуникация между системите.
Информацията, изпращана по мрежата, е във вид на данни или пакети от данни. Ако два сървъра (А и В) желаят да обменят информация, данните от предаващия А първо трябва да бъдат снабдени със служебна информация относно транспорта им и капсулирани (пакетирани). Информацията се придвижва от А към В, като при преминаване през различните системи данните претърпяват промяна вследствие на работата и функциите на отделните нива (наречени слоеве). Приемащият сървър В приема данните, като при него обработката на информацията се състои в премахване на служебната информация, прибавена за целите на транспорта при изпращача.
През 1982 г. Международната организация по стандартизация (ISO) в сътрудничество с ITU-T започва нов проект в областта на мрежовите технологии, наречен взаимодействие на отворени системи, на английски: Open Systems Interconnection или OSI.
Преди това мрежовите технологии са били изцяло частна собственост (собственически софтуер, на английски: proprietary software), основан на предимно американски корпоративни стандарти като SNA, Decnet и XNS. OSI представлява опит за създаване на мрежови стандарти, осигуряващи оперативна съвместимост на устройствата и решенията, предоставени от различни доставчици. Дотогава много от големите мрежи са принудени да поддържат по няколко протокола за взаимодействие и включват голям брой устройства, които не могат да комуникират с устройства от други производители поради липсата на общи протоколи.