Светецът (от старобългарски) svętъ, svętъjь; мн. ч. – святы́е) е личност, особено уважавана в различните религии за благочестието, праведността и посредничеството между Бога и хората. „Славата“ или ореолът около главата на светеца е символично свидетелство за способността му да отдава божествена почит.
Светец (ж.р. светица) е дума, с която християнската религия описва човек, когото счита за пример за изключителна святост. Съществува разлика в употребата в зависимост от различните християнски деноминации. Думата произхожда от гръцката дума „άγιος“ (а̀гиос), означаваща „свети“ или „светец“ в Новия Завет, където е използвана за да опише последователите на Иисус Христос.
С развитието на християнството значението на думата се променя и по-често се използва за обозначение на определени личности, представляващи пример за подражание във вярата, които се възпоменават и почитат като вдъхновение за останалите християни.
