Резисторът, наричан също (на жаргон) съпротивление, е двуизводен пасивен електронен компонент, чиято основна характеристика е електрическото съпротивление.
Резисторите са сред най-често срещаните компоненти в електрическите вериги, като повечето електронни устройства съдържат голям брой от тях. Те се изработват от различни химически вещества във вид на компактни елементи, или в някои случаи – от навит проводник с голямо специфично съпротивление. Резистори се използват и в интегралните схеми, особено при аналоговите устройства, като могат да бъдат интегрирани и в хибридни или печатни схеми.
Съгласно международните стандарти на IEC резисторът в електронни схеми се означава като празен правоъгълник, а съгласно стандартите на ANSI (прилагани в САЩ и някои други страни) – като зигзаговидна линия. Второто означение може също да се срещне в много стари български или съветски принципни схеми.
Единицата за измерване на съпротивлението на резисторите е ом, наречена в чест на немския физик Георг Ом. Бележи се със символа Ω (гръцката буква омега). За удобство се използват и кратни единици на основната – милиоми (mΩ = 0,001 Ω), килооми (kΩ = 1000 Ω), мегаоми (MΩ = 1 000 000 Ω), гигаоми (GΩ = 1 000 000 000 Ω), тераоми (ТΩ = 1 000 000 000 000 Ω) и т.н. Обхватът на съпротивлението се простира от хилядни части от ома (10 mΩ) до единици тераома. Най-широко разпространен начин за отбелязване номиналната стойност на един резистор е чрез цветен код. Тази маркировка се състои от четири или пет (при толеранс по-малък от 5 %) цветни точки или ленти, нанесени върху корпуса на резистора. За измерването им се използват омметри или мултиметри („мултицети“).
Резисторите се класифицират според предназначението и параметрите им, принципа на действие, изменението на съпротивлението, вида на волт-амперната характеристика, метода на защита и монтажа, технологията на производство.
