Разпъване на кръст - онлайн пъзели

Разпъването на кръст или разпятието в исторически план е начин (форма) за изпълнение на смъртното наказание.

На осъдения на смърт или са били заковавани с гвоздеи ръцете и краката към дървената основа, или пък са пристягани крайниците му към нея посредством въжета. Гвоздеите се забиват не в дланите и стъпалата, а в дългите кости на крайниците, защото съществува опасност прикования под силата на собствената си тежест да се „изхлузи“ от оръдието на наказанието.

Оръдие на наказанието

Като правило за оръдие на наказанието са използвани дървени кръстове с различни форми, по принцип Т-образни, но и с други форми. Понякога в центъра на кръста е прикачена малка стълба, на която разпнатия може да се опре. Кръстовете са издигани вертикално и изложени на публична показ. Често разпятието е било предшествано от срамна церемония-шествие, по време на която осъденото лице трябва да носи част от кръста си т.нар патибулум (лат. patibulum) — дървена греда, която впоследствие служи за хоризонтална напречна греда на оръдието на наказанието (кръста).

Изпълнението на смъртното наказание през античността чрез разпятие е било използвано във Вавилония, Древна Гърция, Палестина, Картаген, но е особено често срещано в Древния Рим, където разпятието се превръща в основен инструмент за изпълнение на смъртната присъда, тъй като е бавна и мъчителна смърт, служеща за назидание на останалите. Посредством разпятие са екзекутирани особено опасни престъпници (бунтовници, предатели, убийци и други).