природа - изберете пъзел за решаване

Характерът или още характеровата структура е система от относително постоянни мотивиращи и други черти, които са изразени по специфичен начин в действието на индивида, свързвайки го с другите, и реагирайки им. Също така реагирайки на различни видове стимули и средата, които го водят до нормалната или продуктивна характерова структура. Връзката характер-личност и характер-темперамент е сложна, но може да се обобщи по следния начин. Характерът представлява нещо като структура посредник между вътрешния свят (душата) на личността и външния свят (обществото). Що се отнася до характер-темперамент, то може да се каже, че темперамента е черта на личността, която е вродена. Още от самото раждане детето има заложен темперамент, който се изразява в различни действия (като сукане, спане, възбудимост на нервната система и така нататък). Характерът от своя страна не е изцяло вроден, той зависи от наследствеността, предразположението, в даден смисъл и от темперамента, но в същото време той се формира през целия живот на човека. Според класическата психоаналитична традиция характерът може вследствие на травма (или непродуктивно развитие) да се фиксира на даден етап от развитието, при което говорим за анален характер, орално-садистичен характер, орално-рецептивен характер и така нататък (виж Психосексуално развитие). Първата книга на Фройд относно характера описва аналния характер, който съдържа черти като упорство, стиснатост и изключителна чистота: „Хората, които бих искал да опиша, се открояват с това, че като правило в техния характер се откриват следните три черти: те са много прилежни, пестеливи и упорити. Всяко от тези неща вече само по себе си се отнася към цял ред или неголяма група черти от характера, които се намират в тясно отношение една към друга“.