Дифракционната решетка е оптичен елемент, имащ периодична структура, с която светлината се разделя и дифрактира в няколко лъча, пътуващи в различни посоки. В резултат на това възниква характерно оцветяване (дифракционна картина). Посоките на тези лъчи зависят от ширината на процепите на решетката и дължината на вълната на светлината, така че решетката играе ролята на дисперсионен елемент. Поради тази си особеност, дифракционните решетки имат широко приложение при монохроматорите и спектрометрите.
Дифракционните решетки могат да бъдат пропускащи или (отразяващи). Съществуват и решетки, които модулират фазата, вместо амплитудата на попадащата светлина, често използвайки холография.Принципът на действие на дифракционната решетка е открит от Джеймс Грегъри около година след призмените опити на Исак Нютон, първоначално с естествени предмети като птичи пера. Първата дифракционна решетка, направена от човек, е дело на Дейвид Ритънхаус, който през 1785 г. във Филаделфия опъва косми между два фино резбовани винта. Експериментът е сходен с този на германеца Йозеф фон Фраунхофер, който през 1821 г. прави дифракционна решетка от метални нишки.
