Носът (на латински: nasus) е анатомичен орган на дишането и обонянието у гръбначните животни и човека. Той е външно разположената част на дихателната система, с която започва въздухоносният път. Разположен е върху лицевата част на главата и е свързан със слъзния апарат, фаринкса и синусите посредством каналчета.
Анатомично устройство
Състои се от външна изпъкнала част, наречена външен нос и вътрешна част – носна кухина.
Външен нос
Външният нос (на латински: nasus externus) свързва дихателните пътища с околната среда. Той се намира в средата на лицето, разположен между очите и над устата. Отличава се с наличието на чифтни носни отвори, които отвеждат преминаващия въздух назад в двете половини на носната кухина. При човека е добре оформен и има форма на своеобразна тристенна пирамида. Макар че съществуват известни индивидуални колебания при отделните индивиди, носът се състои се от:
Основа (на латински: basis nasi), насочена надолу.
Корен (на латински: radix nasi) – разположен върху двете очници.
