Молитвата е призоваване или действие, което има за цел да активира връзка с обекта на поклонението чрез съзнателно общуване.
Молитвата може да бъде форма на религиозна практика, може да бъде индивидуална или колективна и да се провежда в публична или частна форма. Тя може да включва използването на думи, песен или на пълно мълчание. Когато се използва език, молитвата може да приеме формата на химн, заклинание, като официално верую или спонтанно изказване на молещото се лице. Има различни форми на молитва, като просителска молитва, смирена молитва, благодарност и хвала. Молитвата може да бъде насочена към божество, дух, починало лице или възвишена идея с цел поклонение, с искане на водачество, с искане за помощ, като се изповядат греховете от престъпленията (греховете) или за изразяване на собствените си мисли и емоции. Така хората се молят по много причини за лични облаги, за Божията благодат, за духовна връзка или в името на другите.
Някои антрополози считат, че най-ранните интелигентни съвременни хора са практикували форма на молитва. Днес повечето основни религии включват молитвата в себе си по един или друг начин; някои изпълняват акта на молитвата като обред, който изисква строга последователност от действия или поставяне на ограничение на който е разрешено да се моли, а други учат, че молитвата може да се практикува от всеки, спонтанно и по всяко време.
Акта на молитва
Актът на молитвата е засвидетелстван в писмени източници още от преди 5000 години.
