Електронната лампа (също радиолампа) е активен електронен компонент, използван в електрическите вериги на радиотехниката и електрониката, с който се усилват, превключват или по друг начин управляват електрическите сигнали. За тази цел в работен обем от вакуум или газ с налягане, много по-ниско от атмосферното, обикновено затворен в метален или стъклен балон, се емитира и управлява поток от електрони.
История
През 1894 година американският изобретател Томас Едисън установява, че между нагрятата жичка на електрическа крушка и поставена в нейния балон положително заредена плочка (анод) протича ток. Макар че не виждал конкретно приложение на откритието, Едисон го патентовал. Тогава електроните все още не били известни. През 1899 година немските физици Гайтел и Елснер конструират първата вакуумна фотоклетка, работеща на същия принцип. При нея катодът не е бил нагреваема жичка, а слой от натрий и калий, свързан към минуса на външен токоизточник. Ток между катода и свързания с плюса на външния източник анод протичал при осветяването на катода.
През 1904 г., експериментирайки с едисонови крушки, внесени от САЩ, английският физик Джон Амброуз Флеминг изобретява диодната лампа, чието първо предназначение е детектиране на радиосигналите (отделяне на полезния сигнал от модулираната носеща радиовълна).
През 1906 година Ли де Форест прави опит да въздейства върху потока електрони.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
