Колоната е вертикален конструктивен елемент, който пренася, основно чрез натиск, натоварванията от конструкцията над него към конструктивните елементи под него. Колоните често се използват, за да поддържат греди или арки, върху които лежат тавани или стени. Възможно е колоната да няма само носеща роля, а да изпълнява декоративна или триумфална функция (да поддържа статуя).
История
В древен Египет, около 2600 пр. Хр., архитектът Имхотеп използва каменни колони в пирамидата на Джосер, чиито повърхност е изсечена в органични форми – на снопове тръстика. Те нямат носеща функция, а само декоративна – вградени в стените, те внушават здравина. В по-късната египетска архитектура шлифованите цилиндри са често срещани. В храма на Амон-Ра в Карнак колоните са максимално разгънати и имат база, тяло, капител и абак. Капителите по това време включват растителни мотиви (лотос, палма, папирус).
Едни от най-сложните колони в древността са тези в Древна Персия, по-конкретно масивните каменни колони в Персеполис.
