Trail riding - онлайн пъзели

Кавалерията (на италиански: cavaleria), наричана още конница, е род войски, състоящ се от яздещи войници.

Кавалеристите се бият и придвижват на своите ездитни животни, най-често коне или камили.

Това е един от основните родове войски, разпространен от древността до Втората световна война поради подвижността и способността им за внезапни и самостоятелни действия.

Кавалерията в древността

Кавалерията първоначално се е появила като нерегулярна конница в страните от Древния свят. До появяването на кавалерия, в армиите на Древен Египет, Индия, Китай и други страни са се използвали бойни колесници. Като род нерегулярни войски кавалерията първо възниква в Асирия и Урарту (IX век пр.н.е.), след това в Персия (VI в. пр.н.е.) и други държави. В персийската армия кавалерията е главен род войска и се дели на тежка, въоръжена с мечове и пики, и лека, въоръжена с лъкове и копия.

За първи път регулярна кавалерия се създава в Древна Гърция. Поради земеделската култура на Елинските полиси, конните отряди са били малочислени – около хиляда ездача в най-големия град Атина.