Ров е дълбок и широк окоп, обикновено пълен с вода, опасващ сграда, град или укрепление. Използва се най-вече за защита, като предпазва от нахлуване на чужди сили. В българския език думата идва от глагола „ровя“.
В историята
По принцип рововете се изкопават около замъци и подобни крепости като част от защитната система и най-често са пълни с вода. Те създават ограничаваща бариера извън стените на форта срещу разнообразни атаки. Ровът прави достъпа до стените на крепостта труден за оръжия за обсада като обсадни кули и стенобойни машини, за чието ефективност е нужно да бъдат доближени и опрени в стената. Водните ровове имат и голямо значение относно поставянето на мини, тоест копаенето на тунели под крепостта, за да се разрушат нейните стени и други защити.
Европа
В тежките условия на XIV и XV век в Англия, въпреки нуждата от кралска грамота преди строене на защитни стени, ровът около именията задържа настрана дори и най-решените натрапници (показано на картинката горе вдясно). Крепости с ров се срещат и във Ферара, Рока Санвитале във Фонтанелата и Рока Скаглиери в Сирмионе по бреговете на езерото Гарда.
Често през Средновековието потоци са отбивани, за да пълнят даден ров.
