Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думата е съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение. Тя се състои от фонеми и морфеми. Думите имат преки (номинативни или денотативни, обозначаващи предмета пряко) и преносни (конотативни, обозначаващи отношението на субекта на говорене към предмета) значения; те могат да се отнасят до конкретни и/или абстрактни понятия.
Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно или като евфемизми.
Думите са градивна единица на изречението, като се отделят при изписването чрез интервал и пунктуационни знаци. Съвкупността от изречения образува текст.
Науката, изучаваща произхода и развитието на думите се нарича етимология.
