Плоскопанелните дисплеи се използват от хората в показващи устройства, за изобразяване на медийно съдържание (снимки, видео, текст, или други визуални материали). Целта може да е професионална или развлечение, а устройствата може да са потребителска електроника, персонални компютри, мобилни устройства, както и разнообразни апарати в областта на здравното обслужване, транспорта и промишлеността. Те са много по-леки и по-тънки от традиционните телевизори и монитори с кинескоп и като цяло са много по-тънки: самият панел е дебел по-малко от 10 cm. Плоските дисплеи могат да бъдат разделени на две категории: променливи и статични. Променливите дисплеи изискват периодична регенерация на пикселите по електронен път, за да могат да поддържат своето състояние (например, течно-кристални дисплеи (LCD)). Променливият дисплей показва изображението само когато е захранен с ток чрез батерия или мрежово захранване. Статичните плоски дисплеи от друга страна, са изработени от материали, които имат две бистабилни цветни състояния (например E-книга), и запазват текста или изображението на екрана дори и без електрическо захранване. Към 2016 г. плоските дисплеи са почти напълно заменили старите кинескопни дисплеи. В много приложения след 2010, по-специално при по-малките преносими устройства като лаптопи, мобилни телефони, смартфони, цифрови фотоапарати, видеокамери и др, LCD се предпочитат поради преносимостта и лекотата си.
След 2010-те настъпва епохата на плоските дисплеи, основани на течни кристали (LCD) или светодиоди (LED). Повечето LCD дисплеи работят с подсветка, като за показване на цветовете се използват цветни филтри. Плоските дисплеи са тънки и леки и осигуряват по-добра линейност и по-висока разделителна способност от телевизорите с кинескоп. Максималната разделителна способност за телевизори с кинескоп от потребителски клас е 1080i, докато много от LCD панелите могат да показват Full HD (1080р) и дори 4K резолюция. Към 2016 г. някои устройства с LCD-панели, като таблети, смартфони и по-рядко лаптопи, използват сензорен екран, което дава възможност само с едно докосване на екрана да се изберат икони или да се инициират действия (например, възпроизвеждане на цифрово видео). Много сензорни екрани могат да показват виртуална QWERTY или цифрова клавиатура, за да може потребителят да се въвежда думи или цифри.
