Гробището е място, където се полагат тленните останки или пепел след кремация на починалите. На гробището се извършват последните ритуали по отдаване на почит към мъртъвците и религиозните обичаи, свързани със смъртта.
Има различни обичаи на погребване, но обикновено тялото се полага в гроб и се покрива под дълбок слой пръст, за да се осигури неговото естествено разлагане. Край гроба се поставя надгробна плоча с името на починалия, неговите дати на раждане и смърт, евентуално и снимка. Понякога след време костите се ексхумират и се съхраняват в специални костници. Според начина на третиране на мъртвото тяло, погребванията биват чрез трупополагане (погребение в тесен смисъл) и съхраняване на пепелта от кремацията.
Съществуват множество религиозни предписания и ритуали, свързани с погребалните практики и гробищата. В България все още се предпочита погребението на тялото пред кремацията. Православната църква, най-многобройната религиозна група в страната, макар да не осъжда категорично кремацията, препоръчва погребението да бъде на тяло, а не на пепел. Това има значение по-скоро за вярата на живите, отколкото за съдбата на мъртвите в задгробния свят, според православието.
От 7 век в Европа погребенията са били под контрола на църковната власт и тогава гробищата са се разполагали в места около самата сграда на църквата. По-късно надделява тенденцията да се разполагат на изолирано място, за да се осигури т.нар. „вечен покой“ на мъртвите, както и за да се постигне отдалеченост от жилищните райони заради неблагоприятните ефекти при разлагането на човешкото тяло. Като пример може да се посочи ексхумацията и преместването на скелети от основните гробища на Париж в парижките катакомби през 18 век. В началото на 19 век контролът върху местата за разполагане на гробищата се съсредоточава в общинската власт.
