Вярата, произлиза от латинското fides и от старофренското feid е увереност или доверие в човек, нещо или концепция. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.
В българския тълковен речник:вя̀ра
ж., само ед.
1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.
2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.
• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.
Библейско тълкуване:
Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“
Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.
