въздушна фотография - изберете пъзел за решаване

Аерофотографията е фотографска дейност, при която се заснема земната повърхност от висока въздушна позиция. Този начин на снимане в английски се нарича Aerial photography, в немски език Aerofotografie, Luftbildfotografie, в руски аэрофотография. Извършва се със специално конструирана аерофотоапаратура и посредством летателни апарати – самолети, хеликоптери, аеростати, дирижабли, делтаплани, хвърчила, безпилотни летателни апарати. Като продукт се създават аерофотоснимки, предназначени за нуждите на военното разузнаване, на топографията и картографията, за нуждите на археологията, средствата за рекламата и киното, изучаване промените в околната среда и др. Аерофотографията предоставя информация чрез аерофотоснимки за следните направления. Това е първото и най-съществено приложение на аерофотографията. Създаването на специализирана аерофотоапаратура за нуждата на военното разузнаване води началото си от 1911 г., когато руският военен инженер полковник Потте В. Ф. създава първия аерофотоапарат, използван по време на Първата световна война. Сериозно развитие на такава техника има в Германия. Младата българска авиация е била оборудвана с много немски аерофотокамери Zeiss и IKA за разузнавателни полети. Съгласно протокол за ликвидирането на българската военна авиация от Съюзническата контролна комисия от 1919 г., фототехниката е унищожена в Божурище заедно с всички български самолета (73 сухоземни самолета и 9 хидроплани), три аеростата, 76 авиационни картечници, 110 авиационни двигателя, бомби, боеприпаси и друго авиационно оборудване.