Северният ледовит океан, известен още като Арктически океан, е разположен предимно в района, ограничен на север от Северния полярен кръг и наричан Арктика. Той е най-малък сред петте океана, образуващи Световния океан (2,8% от площта му). Някои учени го класифицират като Арктическо средиземно море или едно от континенталните морета на Атлантическия океан.
Етимология
Океанът за първи път е отделен като самостоятелен от географа Бернхард Варениус през 1650 г. под името Хиперборейски океан – буквално „Океан на крайния север“ (от старогръцките думи Βορέας – митичен бог на северния вятър, Север; и ὑπερ- („хипер“) – представка, указваща нещо прекомерно). В други източници след него се използват и названията Oceanus Septentrionalis – „Северен океан“ (на латински: Septentrio – север), Oceanus Scythicus – „Скитски океан“ (на латински: Scythae – скити), Oceanes Tartaricus – „Тартарски океан“, Μare Glaciale – „Ледено море“ (на латински: Glacies – лед). В руски карти от 17 – 18 век се употребяват имената Море океан, Море на ледовития океан, Ледовито море, Северен океан, Северно или Ледено море, Ледовит океан, Северно полярно море, а руският мореплавател адмирал Фьодор Литке през 20-те години на 19 век го нарича Северен ледовит океан. В други страни широко се използва названието „Арктически океан“, което е дадено през 1845 г. от Лондонското географско дружество (на английски: Arctic Ocean).С постановление на ЦИК на СССР от 27 юни 1935 г. е прието името Северен ледовит океан, като съответстваща форма, вече употребявана в Русия в началото на 19 век, и като близко до по-ранните руски названия, откъдето навлиза и в българския език.
