Книгата на Исус Навин (на иврит: Сефер Йехушуа [ספר יהושע]), заедно с Книга на съдиите, Първа и Втора книга на Самуил, както и Първа и Втора книга на царете, спада към историческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към ранните пророци (Неви’им Ришоним [נביאים ראשונים]). Съвременната библеистика определя книгата на Исус Навин като второзаконна история, поради това, че тя е вътрешно свързана с Второзаконие, петата книга от Петокнижието. Нейното съдържание представя събития, които са свързани с изхода от Египет, и същевременно е хроника на завладяването на Ханаан и влизането на израилтяните в Обетованата земя. След дългогодишен египетски плен и четиридесетгодишно скитане из пустинята на израилтяните най-накрая е позволено да стъпят на земята, която Бог обещал на предците им (на Авраам: Битие 15:18; 17:8).
Уводът свързва новия период, настъпил след смъртта на Мойсей с обещанието, дадено на Исус Навин от Господ, и загатва няколко главни теми, свързани със завладяването на земята: земята е дар от Господ; този дар изисква спазване на Божиите закони и сътрудничество на всички израилтяни. Завладяването на земята е представено като Божие дело: Господ изпълнява своето обещание.
След уводната глава идва описание на завладяването на земите отвъд Йордан: Исус Навин изпраща двама съгледвачи в Йерихон. Някаква блудница на име Раав им предлага гостоприемство и ги укрива от преследвачите. След връщането на съгледвачите Исус Навин подготвя израилтяните за по-нататъшните действия. Следва описание на преминаването на Йордан край Йерихон и разполагането на стан в Галгал, където израилтяните извършват обрязване и празнуват първата пасха в Ханаанската земя.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
