Батолитите представляват находища на интрузивни скали в земната кора с огромни размери, образуват ядките на големите планински системи в света, простират се на стотици километри по дължината на главното структурно направление и са широки десетки и дори стотици километри. Разкритата им повърхност надхвърля 100 km2, дължината надвишава 2 000 km, а ширината достига стотици километри. Това са най-големите плутони, обширни и многообемни, със стръмни вертикални стени, остро наклонени спрямо вместващите скали и с неправилна външна форма. Батолити с площ по-малка от 100 km2 се наричат щокове. Названието произлиза от гръцките думи βάθος, означаващо „дълбочина“ и λιθος – камък.
Формиране
Батолитите се образуват на голяма дълбочина в земните недра, най-често в нагънатите зони, в ядрата на антиклинориите (комплексни гънкови структури), където магмата застива, вложена между седиментни скали. Обикновено такива тела се внедряват в орогенните зони, подвижните области от земната кора, където се формират планините, на дълбочина от 5 до 30 km. Израстъци от магменото тяло могат да проникват и в околните скали, а вътрешният строеж на образуванието е сложен. Дънните повърхности на батолитите често липсват. Взаимоотношенията с вместващите скали зависят от разстоянието до източника на магмообразуване.Повечето батолити навлизат в планинските гънки и дължината им се простира по доминиращата ос на планинската верига.
