Престъплението е нарушение на правилата на закона, то е действие, наказуемо от закона и което държавата санкционира (чрез механизми като правните системи) като преследва и осъжда неговият извършител.
Това е деяние, което е несправедливо и за това санкционирано чрез правни механизми от обществото. В правен смисъл престъплението е действие (или бездействие), което нарушава наказателен/ни/те закон/и/ и подлежи на наказателно преследване.
Според теорията на наказателното право, престъплението е онова общественоопасно деяние, което е извършено виновно, и е било обявено за наказуемо от закона към момента на извършването му. Принципно на наказателните закони, т.е. на материалния закон, по силата на който властта следва да търси отговорност за определени деяния като престъпления, не може да се дава обратна сила. Т.е. с последващ законодателен акт не може да се търси наказателна отговорност за деяния или простъпки, които не са били обявени за такива по действащия/ите/ към момента на извършването им материален/ни/ наказателен/ни/ закон/и/. Противното е в противоречие с международни актове, по които Р България е страна.
Престъплението, според българския НК
Според чл.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
