Нѐмският езѝк (на немски: Deutsche Sprache или само Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорещите са наричани независимо от тяхната националност немци.
Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).
Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.
История
За начало на историята на немския език се приема горногерманското изместване на съгласните, при което горногерманските езици се отделят от останалите западногермански езици.
