Cover-up - онлайн пъзели

Окултация (покритие) е явление, при което отдалечен астрономически обект бива изцяло или частично закрит от друг, по-близък до наблюдателя.

Окултациите са важни от астрономическа гледна точка, понеже позволяват да се определят някои свойства на закриващия или закривания обект. Например, при наблюдението на окултация от астероид от няколко места на Земята, може да бъде определена, приблизително, неговата форма. Друг пример е окултацията Ракообразната мъглявина от спътника на Сатурн – Титан през 2003. Сравняване на теоретичните параметри на рентгеновото лъчение, идващо от мъглявината, с наблюдаваното, по време на окултацията е измерена ширината на атмосферата на Титан – 880 km.(по-точно, на слоя атмосфера, поглъщащ рентгеновите лъчи)

Окултации от Луната

Най-често, окултации на звезди или планети са причинени от Луната. Причината е, че тя има най-малък сидеричен период, т.е. най-често има вероятност да се намери в близост до ярка звезда или до планета. Поради наклона на лунната орбита към еклиптиката (5.8°), звездите и планетите, които могат да бъдат закрити от Луната, се намират в зоната около еклиптиката с ширина 5.8°+5.8=11.6°.

Три звезди от първа звездна величина могат да бъдат закривани от Луната (или планетите): Спика, Регул и Антарес. За една година Луната може да закрие над 4000 звезди, видими в неголям телескоп.